Кой съм аз? :: 2-ри ДЕН

2-ри Ден

26 (Май или Юли) 2006 година

След предишната епопея на забравените, и след невероятните ни разкази на всички в махалата за изживяването много малко бяха тези който устояха на предизвикателството.
Вечерта преди 26 се бяхме разбрали на другия ден в 7 часа на култувата пейка

Така наричаме пейката зад блока

И така в 7 каточе ли, нищо нямаше да стане.Единствените който бяхме там Аз и Монито.Изчакахме малко и към 7 и 15 почнаха да се появяват.Слезна Коцето и Пантата се събуди не е без моя помощ

Станахме 4 за около 15мин след още 5мин видяхме как Вилина и Ирина сънени идват от към блока.
Времето беше мрачно, предишната вечер валеше.Но на никой не му пукаше особено важното беше да има тръпка.Мишо дойде в 7 и 35 и решихме че това е времето в което ще чакаме.Остана само Цуца но на никой не му се седеше да я чака.
Тръгнахме към Мегата за да вземем провизи тъй като смятахме да седим до 12-1.
Има една снимка по пътя.

Разтягам се преди многото път, който ни чака.Малко е студено.Но това нямаше да ни спре.
След малко път вече бяхме в Мегата.Взехме доста неща:Пуканки, Соленки, Патронче Флирт, Бира 2литра, 3 хляба и други неща за който точно сега не се сещам.ирина си взе шоколад.Взехме всичко освен вода

Пред самата Мега.Много багаж и много път ни чакаше.Но издържахме.

Сега една от другата страна.

Ирина с хляба който меко казано се стопи по пътя.
След като всичко беше взето доказателствата бяха направени се отправихме към гребната.През полето.
Както казах малко по-рано Ирина си беше взела шоколад а ние вървяхме по групички.Аз, Пантата, Ирина и Мишо бяхме едната която вървеше по-назад.Коцето, Монито и Вилина вървяха по напред.
Та да си довърша историята за шоколада.Реши да го отвори по път.Глупаво решение.За около минута вече нямаше и помен от шоколада а 1вата група дори и неразбра за какво става въпрос.Излезнахме на шосето.Изкачихме последната пътечка преди гребната.

Мишо и Монито мъкнат провизии.Никовете им Illidan и SimonX

Поздрав от Пантата. (Моредирано от Panta..Поради бруталността на снимката и крехката възраст на някои читатели снимката ще бъде премахната

)
След като изкачихме тази на пръв поглед нестръмна пътечка решихме да се качим на ...... незнам името(забравих го опсс

)който се сети да го кажи. Та ето ви снимки от там

Монито, Пантата, Ирина, Вилина и Мишо позират.
Абе ставам за фотограф.Не е толкова зле.

Монито, Пантата, Аз и Вилина.
След това тръгнахме по-малко по-различен път от вчера.
По по краткия тъй като днес никой неискаше да ме слуша.Глупави люде

Непомня как точно стигнахме до моста.Минахме през сополивата поляна през другото разклоненение което води точно до моста.На бързо свалих късите панталонки и сложих сините шортички, докато другите слизаха под самият мост.С голямо очудване видях че нивото на реката се е намалило драстично.Не му обърнах много внимание.Слезнах по пътечката зад моста и видях, че групата вече е послала хавлиите и Коцето нагъва хляб с кетчуп(който седеше до преди 1 месец у нас).Пантата и Монито слагаха водката и бирата и газираното във водата да се изтудяват.Мишо Ирина и Вилина слагаха другите 2 хавлии.Коцето ядеше а аз гледах реката.Кой кат мен.След като всичко се подреди седнахме да оправим още 1 хляб.Като се има на предвид, че изядохме 1по пътя 2рия ни се видя доста трудно да изядем.След като заситихме глада аз, Пантата, Мишо и Ирина тръгнахме по реката да търсим вир.Първо тръгнахме обратно по-течението(предишния ден търсихме топката на там).След известно вървене и настъпване на какви ли не боклуци видяхме на дъното нещо като глава на змия и път издълбан който е извървяла.Пантата се извика:Змияяяя.Всички погледнахме на долу.Всеки гледаше главата но несмееше да направи каквото и да е друго нещо.С Мишо стигнахме до блестящата идея да я бутнем с пръчка.Да но каде пръчка в реката.Пантата се просегна до близкото дърво и чупи един меко казано голям клон.Дойде и момента на истината.Ирина се качи на близкия бряг.Аз, Мишо и Пантата гледахме към ""главата"" Мишо я бутна с пръчката.За наша утеха тя не помръдна.Мишо още един път е бутна, отново никакво движение.Взех инициативата в свои ръце изпрасках я и отново нищо.След 2-3мин расъждение след удърите стигнахме до извода, че това всъщност не е змия нито глава на змия.Решихме да проверим по от близко какво всъщност е това.Пантата го изкара и с учуда разбрахме , че това всъщност е мида(след това разбрах че в нея има перла още ме е яд, че не е взехме).
След като разбрахме, че не на татака са вировете започнахме да се връщаме към групата.След около 4-5мин се виждаше и моста.Ето ни отново от мястото където бяхме тръгнали.Спряхме се за малко разказхме им за случката и продължихме срещу течението на реката.
Трябва да кажа, че срещу течението се върви много по-трудно.Адски трудна работа е.Но кои се замисляше, че е така.
След като направихме първия завой се озовахме на едно доста по-дълбоко място.Идеята ни беше че там е вира.След малко размисли стигнахме до извода, че до коляно вода не е вир.Продължихме на татака.Доста камъни и боклуци.Много мръсно, никой не се грижи за водите в България.Трябва да издигнем лозунг:Грижете се за реките.
Та малко се отплеснах.Продължавахме да вървим по-малката пясъчна ивица.Доста трудно се върви по камъни.Бяхме си раздрали краката.След като минахме и 2-рия завой видяхме 1-но паднало дърво.От другата стана с камъни.Доста дълбок вир някаде до кореме ми стигаше.(това не е МИПА

От дървото решихме да направим 2-3 скока.Но не беше толкова дълбоко.Там направих това което си бях обещал от вчера да бутна Ирина.Хубаво се намокри

След като минахме и това подобие на вир оставаше малко.Всъщност никой не знаеше но след около 2мин вървене вече излезнахме на големия вир.Там където предишния ден Ирина гледаше падналото дърво.На около метър от самото дърво някаде 4метра широк метър и 65 дълбок.Нещо което търсехме.Имаше отгоре нещо като пътечка.Може ше да се мине и от 2-те страни.Но ние минахме през реката...BTW през реката тръпката е 100пъти по-голяма.
След като разбрахме, че там е дълбоко Мишо се качи на бързо на малкото байрче.Изкачисе, погледна вира и 1минута се двуомеше.Казах му ако скочиш скачам и аз.На мен ми трябва да видя и го правя.Ирина също ме подкрепи.Пантата пък подкрепи Ирина.И така на Мишо не му остана нищо друго освен да скочи.Скок, плясък във водата и вик на възторг(извадено все едно от филм) но беше така.След това аз.Качих се за секунди.Целият бях кален и прашен.Самата пътечка към байрчето беше от пръст и един корен (който в последвие се чупи) това ни беше помоща за качване.Бях горе, казах на Мишо да се маха от вира, и без много много да му мисля скочих.Осещането беше невероятно.Водата беше ледене.След скока все едно всички части по тялототи замръзваха.Ирина изчака да се махна и тя скочи.Извика нещо от сорта:Замръзвам.
След което дойде ред и на Пантата.Той се качи доста трудно.Гледаше на долу и не смееше да скочи.След няколко вика от наша страна.Взе, че и той скочи.И така пак всичко се повтори.Мишо, Аз, Ирина и Паната.Но второто качване на Пантата горе беше край за неговите шортички(великите шорти с който изигра толкова много запомнящи се мачове) бяха история, скъсани на полвина.Панта разкажи за тяхното погребение.
Та след като направихме няколко серийки хвърляния, решихме, че е време да се връщаме да ядем.
Нямахме никаква идея за времето.На връщане минахме през пътечки до самата река.Мишо и Пантата само псуваха заради шибаната коприва.Много повече зор видяхме на връщане гладни, уморени, мокри но засмяни и бодри.Объждахме много неща.Основното беше да кръстим вира с някакво име.Мисля(и си спомням), че единственото предложение беше МИПА(Мишо, Ирина, Пантата, Аз)
Върнахме се.Слънцето напичаше.Беше някаде 10 и полвина.Почнахме да разказваме за МИПА.

Ирина се бърсеше.

Изтискваше си мокрия панталон(няма да кажа какво имаше в джоба му)

No Comment

Докато тя си съхнеше ние разказвахме на другите за преживяванията си.
След това решихме, че няма да е лошо да хапнем нещо.

Ирина яде хляб с чубрица.

Ям соленки.Много готини бяха

Опитвам водката.Пиеше ми се бира но Коцето реши да хапне първо хляб и после да глъне малко бира.Няма да ви казвам колко много подводници пусна.Никой не искаше да пие после Коцеватабира.
После легнахме да изсъхнем, а Монито, Мишо и Коцето хвърляха сливи от моста в една гума.Много приятно занимание.

Панта който показва среден пръст другият му го връща

Ето ме на моста хвърлям и аз сливи

Несъм хич добър.
По едно време ме виканаха, че телефона ми взъни.Памуков се обади.Вика идвам да донеса нещо.(след като Коцето беше направил мизерията с бирата познайте кой каква мизерия направи и на газираното )
Викам му донеси вода и по-бързо.

Монито позира пред обектива.

Само и единствено още неможе да се разбере на кой подяволите е тоз гръб?
Памуков дойде с водата и едни солети.Водата се изпи за секунди, а солетите се язядоха по пътя към нас.
Преди да тръгнем обаче Ирина почна да се чуди каде по дяволите и е телефона.След малко търсе познайте в кой джоб го намери

Точно така, правилно мислите в същия онзи който преди малко изтискваше.Няма да ви кажа каква радост беше след като го намери, и каква скръб след като разбра, че може да го ползва само и единствено за вибратор.
С Памуков му махнахме батерията, и карата и осъзнахме, че като се сложи батерията единствено и само вибрира.Пантата реши, че не само стопанката но и телефона е перверзен

Много смях на това негово изказване но после се върнахме в рялноста.Казах и като отиде у тях да вземе сошуара и да го продуха хубаво.Тя започна много да се притеснява и за това решихме да тръгваме към нас.Прибрахме всичко в една чанта.Боклуците ги дадохме на Памуков да ги хвърли, а мен ме натовариха с задачата да мъкна, абе вижте какво

Водка и кетчуп.

Снимка с Памуков преди да тръгне към тях.
По пътя не направихме много снимки.Оспокоявахме Ирина.
Точно преди двора на хирургите Мишо намери един голям глухар:)