1-ви Ден
25(Май или Юли) 2006година
Станахме в 7часа.
Някой би си помислил какво по дяволите правим будни в 7 сутринта лятно време?
Ами свъщност имаме традиция да ходим за топли банички сутринта(много готини мазни и с много сирене абе яки банички).Отплеснах се но все пак и те са част от историята.Ах как искам да има една сега да хапна и тогава да пиша.Пак са отплеснах.Ок обещавам (само 1) Край.
Та в 7часа имахме среща да ходим за банички.Аз, Пантата, Ненчо, Коцето, Иван(Чушката), Габриела, Вилина, Ирина, Цуца.
Много голям студ, щом Ненчо си даде якето на Габриела.

Много е смешна
Както и да е.Ненчо зъзнеше а тя беше смешна.Голяма дилема.
Та до 7 и полвина се събрахме всички и тръгнахме към баничките.
Това не е толкова важно.
На връщане решихме че е хубаво време за разходка към гребната база.Габриела, Ненчо и Чушката са напраиха и останаха в махалата.Аз, Пантата, Коцето, Ирина, Вилина(Вожда по прякор) и Цуца(Пуканаката) тръгнахме към гребната база.
До хирургиите си направихме по няколко снимки

Ирина и Панта

Аз

Чичо Стефчо който ни подвикна от горе който снимахме за спомен
Продължихме да вървим през гората.Оставиха ме аз да водя.Прекарах ги през най-големите гори.Естествено с Пантата си праиме тъшак че в дупките има змии.Голямо шоу си праихме.
След като излезнахме на гребната се запътихме към моста.
На самият мост отново си направихме няколко снимки

Ирина, Цуца и Вилина гледат водата.Всъщност не искаха да ги снимаме

Аз и Коцето се смейм на нещо.

Отново ни обръщат гръб.Става им навик.
На слизане от моста също направихме по няколко снимки

Цялата банда без Коцето който е зад апарата(телефона)

Много лош това ни се иска а то е забранено :(" />

Глупави правила.Но важни.
По пътя за другия мост си лафихме.Ние с пантата си пеехме ""Когато застанем задружно сега, ние образуваме Китайската стена.Никой неможе лесно да премине затова че оствини.И така неусетно стигнахме до края на гребната кадето се чуваха само жабешки крясъци.Не мина без да се базикаме с жабата(много негови роднини бяха убити от суровите условия ""Лека им смърт"")
Та след като стигнахме разклона отново аз взех инициативата да водя.
Няколко снимки преди да тръгне по-дългия път

Коцето се проявя като добър фотограф.

Трима войводи Както следва Пантата, Аз и Коцето.Наредени като аптекарски шишета

Цуца, Вилина и Ирина.Е те неса наредени така [edit by Panta->По-скоро като среден пръст ]До днес не знаят че ги прекарах по-дългия път.Ем вече знаете....
Минахме през сополивата ливада.Наричат е така заради множеството кондоми по нея.Ние преброихме само 12.Но все пак казват че има още.
Излезмахме отоно на пътя на около 300-400метра от самият мост.Слезнахме по-една пътечка (утре ще разберем че там е вира наречен ""МИПА").Направихме 2 снимики.

Ирина гледа с интерес водата и падналото дърво.Няма си и на идея че утре на 1метър след дървото ще правим скокове.

Цуца.Поза тип:Сера в селски кенеф.Няма да повярвате но на 2метра от дървото имаше едно гомно.Явно някой не само е седял в такава поза.Заради тази причина и ние си тръгнахме без да правим други снимки на това място
Изкачихме стръмната пътека и отново излязохме на пътя.
След малко вървене намерихме мак.

Репликата на Пантата беше:""Ако пушех стях дате изпуша!!""
И аз си намерих един мак и стана една невероятно култува снимка:

Невероятна снимка.
Походихме още малко и ето ни на моста.
Лошото беше че вече тръпката да ходиш по-моста я нямаше тъй като дъските бяха сменени.

Гледам дали се е покачило нивото на водата
Другите се запътиха под моста.Ирина видя топка и слезна първа

Ето я под моста

Аз, Цуца и Ирина с топката
Слезнах и аз за да взема топката.Страикерка но небеше спукана.Можеше да се вземе за махалата

Ето ме и мен с топката.Сега като я гледам мисля че неси е заслужавало да се зима.

Ирина на пътеката щастлива от намереното
Та след като се качих се ядосах защо много ми се влизаше във водата но само Ирина искаше да влезне само ако аз съм влезнел първи
Изтрелях топката от моста.Всички ме гледаха като гръмнати.
Слезнахме долу докато се обедя да влезна да я взема беше малко след завоя.
Реших се влезнах.Бррр много студена вода.Но за около 1-2мин се климатизирах.

Почти прекосил реката.Оправям си панталонките.

На самият бряг.Много кално беше.

Ирина ме гледа с почуда

Пристръшиха се и влезнаха.Много викове, че била студена водата.Но после и те свикнаха.

Обща снимка преди да идем да търсум топка.Надеждата умира последна.

Докато търсихме топката Пантата реши че трябва да снима това за спомен.Хубави обувки бяха но един хубав лятен мач отидоха в казана

Вилина стоеше без участно.Гледаше как ние ходим по поречието на реката.

Дойде време и да се връщаме.Намерихме няколко гуми и нищо друго.Топката отплава.Жалко

Преди да излезнем се опитвам да бутна Ирина във водата.Не успях.(На другия ден я бутнах )
Излезнахме от водата.Бррр вътре е по-топло.Сложих си чорапите в джобовете.А Ирина и Цуца започнаха да си търсят чехлите.

Мръсни крака.Каде ли им са чехлите

Цуца си намери обувките.Но каде ли са чехлите на Ирина
Коцето ме дръпна на страна и ми каза че им бил скрил чехлите под пясъка.Качихме се на моста докато Ирина и Цуца търсиха чехлите.Накрая коцето им каза каде ги е скрил.Едва не го убиха.Почнаха да викат.Много шоу стана.Както и да е Коцето остана цял, а те бяха със кални чехли.Дилема.След като всички се качихме на моста някой предложи брилянтната идея да легнем на него.Слънцето го беше напекло.

Като котка на слънце.Направо убит след ходенето в реката.

Китайската стена на моста.

Друго си е да легнеш на корем.Възглавницата не е толкова мека

Коцето за първи път да се прояви като лош фотограф.Но кво да се прави.Много масивни хора, трудно се побираме в обектива

Ето и една сника.Кой седнал кой легнал преди да тръгнем отново към махалата

Снимка на геройте от Дермянката за първия ден

Позират за последната снимка от Първия ден на Дермянката.
Невероятно приключение завършено с обещание утре пак.По пътя за към нас всеки разказваше за вълнуващото приключение.Аз бях най-щастлив защото утре си бяхме обещали по 1баня.